Мото на сайта
България
малка и красива




Хан Руа(?-430) от рода Дуло

Именно Руа е основателя на хунската династия Дуло.

Името на Руа, ако имаме предвид горната езикова ротация, е всъщност Дуа.

Във волжко-българският летопис „Барадж тарих” от ХІІІ в. можем да прочетем, че това име е познато с две окончания (афикси). С прото-тюркското окончание „л,ло”, т.е. като „Дуло”, но и с иранското окончание „ен, ан”, т.е. като „Дуан”.

Изображение

Олимпиодор, който преди 423 г., по заръка на западния римски император Хонорий, посещава хунския рикс (цар), пише, че неговото име е „Донат”, т.е. няма никакви основания да се смята, че това не е Дуа (Руа), съобщен по-късно през същият V в. от византийският летописец и дипломат Приск Панийски.

Крайно време е да се редактират твърденията на съветската хазароложка Плетньова, че българския род Дуло не е династия, а номадското племе на тюргешите дулу, което става известно едва през VІ в. и има участие в тюркските каганати. Този извод е навлязъл дълбоко в изследванията за прабългарите в Република България и е изиграл доста лоша услуга при проучванията за българската етногенеза, правени през ХХ век.

Малко преди 423 г. Донат (Руа) е убит, както става ясно от историческите откъси на Олимпиодор (§18), а брат му Харатон, чието прозвище е Улдин, става хунски цар. Такава е била династичната традиция при българите и хазарите, както пише през Х в. преславския книжовник Йоан Екзарх: ”И при българите отначало князете били по наследство – синът на мястото на бащата, и братът на мястото на брата. Научаваме, че така било и при хазарите.” (Йоан Екзарх. Шестоднев. С.,2000, с.159).

Източно-римският посланник, който контактува с хунския дипломат на Руа, според Приск Панийски, е бил Плинт, който още през 419 г. става консул. Плинт е убеждавал Есла, дипломатът на Руа, хуните да водят преговори само с византийците, но не и със западните римляни, което показва, че е знаел за готвеното посолство на западния император Хонорий до тях. Олимпиодор започва да пише своята история след 407 г. и според Ото Манчън-Хелфън тя съдържа сведения предимно за западния Рим (още през 1948 г. Томпсън констатира за първи път тоя факт). Олимпиодор участва в западно посолство до хуните, то е пратено от Хонорий и не е ходил при Донат през Черно море, а като прекосява Адриатическото, според Ото Манчън-Хелфън (1973). По това време Донат е твърдо стъпил в провинция „Мундияк” (§ 17, Олимпиодор) и заради това бащата на Атила е известен в историята на Йордан като „Мундзук”, това е всъщност прозвище на Донат, той вече владее тази провинция Мунтания, която Олимпиодор изписва „Мундияк”. Явно така е наричана от остроготите, които я именуват и „втора родина”, след изгонването си от първата след 375 г. от хуните. В Мундияк остроготите по време на посолството на Олимпиодор отдавна са хунски поданици, което става ясно и от това, че през 400 г. Гайна не е допуснат на север от Дунав от хунския генерал Улдин. Битката през 400 г. станала при Нове (до дн. гр. Свищов), според Ото Манчън-Хелфън, и Гайна е убит и обезглавен, а главата му е пратена в Константинопол.

Годините на първите дипломатически совалки между Плинт и Есла са между 419-422 г., т.е. Донат е убит след посолството на Олимпиодор, а Хонорий, който умира през 423 г., според Олимпиодор успял да  изпрати подаръци на Харатон и да го признае за „първи цар” на хуните.

Няма никакво съмнение, че Донат е основател на хунската династия Дуло, защото посолството на Олимпиодор е отправено категорично към него като владетел, но до 423 г. Донат е убит и брат му Харатон го замества като настойник на синовете му Бледа и Атила.

Харатон, който заема като цар на хуните името на вече създаденото династично име на брат си Руа, е известен след 423 г. също като Руа (за по-точно Руа ІІ) до 434 г., когато умира. „Когато дошло известието за смъртта на Руа – пише Томпсън – патриарх Прокъл, архиепископ на Константинопол, произнесъл благодарствена молитва, взимайки за основа текста на Книга на Пророк Иезекил (38:22). Аз ще се моля, казал Прокъл, да се изсипе върху него и върху неговите полкове, потопен дъжд и град от камъни, огън и сяра.” (с.92,93 по Томпсън). Римският пълководец Аеций познава точно този Руа (Руа ІІ), чийто пленник е бил и чието военно прозвище е Улдин. С него се договаря през 433 г., когато Панония с договор е дадена на Хунската държава (Томпсън, 1948).

Не случайно Томпсън е учуден, че след първите десетина години от началото на V в. името на такъв славен хунски генерал като Улдин, вече не се появява.

Загадката е в това, че името Улдин е всъщност „прозвище” на Харатон, който е чичо на Бледа и Атила. След 423 г. изчезва не само името Улдин, но и Харатон от историческата сцена на хуните, но пък се появява Руа (т.е. Руа ІІ), чичото на Бледа и Атила.

Изясняването на въпроса, че Руа І (Донат, Мундзук) е баща на Атила, а Руа ІІ (Хератон, Улдин) му е чичо, е много важно, не само защото показва, че баща му и чичо му използват едно и също владетелско име Руа (Дуа), а и понеже констатира, че в първата половина на V в. хуно-българите вече имат династия Дуло.