Мото на сайта
България
малка и красива




Каган Атила (434-453)

Според повечето историци той е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. Роден е през 406 г. В буквален превод името Атила означава "бащица", което ще рече че то е прозвище,а не собствено име.

Изображение

Син е на Мундзук и е племенник на Руила и Октар.Наследява на трона Мундзук заедно с брат си Бледа през 434 г. Отначало е управлявал териториите на запад от р.Дон. Управлява самостоятелно след смъртта на Бледа от 444 г.

Атила става господар на хуно-българските племена на 40 годишна възраст.Под властта на Атила били обединени около 45 племена.Под негово водачество хуно-българите завладяват големи части от Германия, Франция и Северна Италия. В неговата империя българският елемент имал доминираща демографска и военна сила.

В началото на своето управление Атила и Бледа водят преговори с пратеници на Теодосий II за връщането на няколко племена, избягали в Източната Римска империя. Римляните се съгласяват не само да върнат избягалите племена, но и да удвоят дотогавашния данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг), да отворят пазарите си за хунски търговци. Подписаният договор с Византия урежда някои политически,икономически и търговски отношения,които са изключително в полза на хуните.

През 440 Атила и Бледа заплашват с война Източната римска империя, твърдейки, че империята не изпълнява поетите задължения и че епископът на Маргус е пресякъл Дунав, за да ограби и оскверни хунските царски гробници. Те преминават реката и унищожават крепостите по южния й бряг.

Атила е изпратен от брат си Бледа през 441 г. във Византия със задача да донесе още данъци. Атила без проблем нахлува в Дунавските земи, унищожава няколко византийски крепости и укрепления и византийския император е принуден да сключи мир, заплащайки на хуните 6000 златни лири годишно.

През 443 г. Атила и Бледа подновяват военните действия. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария и успешно обсаждат Наисус,превземат Сердика, Филипопол и Аркадиопол. Хуните се сблъскват и разгромяват основните сили на империята пред Константинопол. Теодосий се признава за победен и моли за мир. Новият договор е по-тежък за империята от този от 441 г.

За тези събития Теофан Изповедник в своята "Хронография" пише "Скитът Атила,човек храбър и горд,син на Омнудий , имал власт над отделна част от скитите, които се назовават също и хуни. Нападнал Тракия и покорил Рациария, Ниш, Филипопол, Аркадиопол, Констанция и много други градове, като разбил римските военачалници и взел много пленници и добитък. Теодосий бил принуден да изпрати посолство при Атила с искане на мир и предложение за 6000 литра злато."

Изображение

След сключването на новия мирен договор хуните се оттеглят на север от Дунав. По време на последвалия мирен период, вероятно около 445 г., Бледа умира. Атила остава едноличен водач на хуните и става техен каган.

През 447 г., Атила с войската си навлиза в границите на Византия през Мизия. Войската на византийците го среща при река Вит и е разгромена. Хуните не срещат по-сериозна съпротива и опустошават Балканите,като превземат над 100 града и достигат чак до Термопилите. Константинопол е спасен след намесата на префекта Флавий Константин. Атила поискал като условие за мира империята да продължи да плаща данък в злато и да освободи територията, достигаща 450 км източно от (Сигиндун) и на 150 км южно от Дунав.

През 451 г. Атила пристига в Белгика с голяма войска. На 7 април той превзема Мец и римският военачалник Аеций тръгва срещу него, събирайки войска от франки, бургунди и гали. Аеций застига Атила, вероятно близо до Шалон ан Шампан. Двете войски се сблъскват в битката на Каталаунските полета, която завършва с победа на готско-римския съюз. Победеният Атила се оттегля в своите територии.

През 452 г. Атила отива да предяви своите претенции за брак с Хонория, сестрата на император Валентиниан, като опустошава Северна Италия по пътя си. Армията му разграбва много градове. Валентиниан бяга от столицата Равена в Рим, а останалият сам Аеций няма достатъчно сили, за да се противопостави на хуните. Атила се спира при река По, където е посрещнат от делегация, включваща префекта Тригетий, консула Авиен и папа ЛъвI. Има версия, че папата го убеждава да отклони похода си от града. Твърде вероятно е чумата и гладът по време на похода или опасността от войските, изпратени от Марциан на север от Дунав, да са принудили Атила да се върне в Панония. Атила напуска Италия и се връща на север от Дунав. В началото на 453 той умира. Според широко приетата версия на Приск, през нощта след пиршеството по повод поредната му женитба (за германка на име Илдико) той получава силен кръвоизлив от носа и умира, задавен от кръвта. Най-вероятно е бил отровен. Според една алтернативна версия, записана осемдесет години по-късно от римския хроникьор Марцелин "Атила, цар на хуните и опустошител на провинциите на Европа, беше пронизан от ръката и острието на своята съпруга".

Съществува хипотеза, според която споменатият в "Именник на българските ханове" легендарен първи български княз Авитохол трябва да се идентифицира с историческата личност Атила. С неговата смърт започва разпадането на хунската империя. Наследен е от най-големия си син Елак.